Енциклопения на българския език

непорочност

[nɛpoˈrɔt͡ʃnost]

непорочност значение:

1. (пряко) Качество на човек, който е чист, невинен, лишен от грехове и пороци; нравствена чистота.
2. (преносно) Девственост, липса на сексуален опит.
Ударение
непоро̀чност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-по-роч-ност
Род
женски
Мн. число
непорочности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непорочност

(пряко)
  • Нейната непорочност и доброта впечатлиха всички в селото.
  • Светецът е символ на духовна непорочност.
(преносно)
  • В старите традиции се е държало изключително много на предбрачната непорочност.

Антоними на непорочност

Как се пише непорочност

Думата се пише с о във втората сричка (по̀рок) и завършва на -ост, което е типичен суфикс за абстрактни съществителни от женски род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:не + порокъ
Образувана от отрицателната частица 'не' и съществителното 'порок' (недостатък, грях). Сродна с руската 'непорочность'. Думата носи смисъла на липса на грях или морално петно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовна непорочност
  • съхранявам непорочност
  • символ на непорочност