ругаене
[ruˈɡaɛnɛ]
ругаене значение:
1. (Пряко) Действието по глагола ругая; изричане на обидни думи, псувни или хули.
- Ударение
- руга̀ене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ру-га-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- ругаения
Примери за използване на ругаене
(Пряко)
- Неговото постоянно ругаене отблъсна всички приятели.
- Чуваше се силно ругаене от съседната стая.
Антоними на ругаене
Как се пише ругаене
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рѫгати сѧ
Отглаголно съществително от 'ругая'. Коренът е общославянски, свързан с подигравка и хула.