Енциклопения на българския език

благославяне

[blɐgosˈlavjɐnɛ]

благославяне значение:

1. (религия) Действието по отправяне на благословия; призоваване на Божията милост върху някого или нещо.
2. (пряко) Изразяване на съгласие, одобрение или добри пожелания за начинание.
Ударение
благосла̀вяне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бла-го-сла-вя-не
Род
среден
Мн. число
благославяния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благославяне

(религия)
  • Благославянето на водата се извършва на Йордановден.
  • Ритуалът завърши с благославяне на вярващите от патриарха.
(пряко)
  • Тръгнаха на път след благославяне от родителите им.

Антоними на благославяне

Как се пише благославяне

Пише се с -я- (благославяне), тъй като произлиза от глагола от несвършен вид благославям. (Сравни с благословение).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благославям
Отглаголно съществително от 'благославям'. Самият глагол е калка (буквален превод) на гръцкото 'eulogein' (eu - добро/благо, logos - дума/слово).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благославяне на хляба
  • получавам благославяне