Енциклопения на българския език

хвалене

[ˈxvalɛnɛ]

хвалене значение:

1. (пряко) Действието по глагола хваля; изказване на одобрение, възхищение или добри думи за някого или нещо.
2. (разговорно) Самоизтъкване, перчене.
Ударение
хва̀лене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хва-ле-не
Род
среден
Мн. число
хваления
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хвалене

(пряко)
  • Постоянното хвалене може да разглези детето.
  • Той не обичаше празното хвалене.
(разговорно)
  • Остави това хвалене и покажи какво можеш.

Как се пише хвалене

Грешни изписвания: хвълене
Отглаголно съществително на -не, пише се с е.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хвалити
Отглаголно съществително от 'хваля'.

Употреба

Фразеологизми:
  • Не е за хвалене

Популярни търсения и запитвания за хвалене