обиждане
[oˈbiʒdanɛ]
обиждане значение:
1. (Общ) Процесът или действието на нанасяне на обида; отправяне на оскърбителни думи или действия към някого.
- Ударение
- оби'ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-биж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обиждания
Примери за използване на обиждане
(Общ)
- Постоянното обиждане на съучениците му доведе до намеса на директора.
- Обиждането е признак на слабост, а не на сила.
Синоними на обиждане
Как се пише обиждане
Етимология
Произход:Български / Славянски
Оригинална дума:обида
Отглаголно съществително от глагола 'обиждам', който произлиза от старобългарския корен 'бида' (беда) с представка 'о-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- взаимно обиждане
- публично обиждане