ругание
[ruˈganiɛ]
- Ударение
- руга̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ру-га-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- ругания
Как се пише ругание
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поругание
Произлиза от старобългарския корен, свързан с глагола 'ругая'. Формирано като отглаголно съществително, обозначаващо процеса на действие. В съвременния език често се замества от формите 'ругаене' или 'ругатня', като 'ругание' носи по-църковен или архаичен оттенък.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нечестиво ругание
- гръмко ругание