Енциклопения на българския език

рецитиране

[rɛt͡siˈtiranɛ]

рецитиране значение:

1. (изкуство) Художествено изпълнение на поетично или прозаично произведение на глас пред публика, с подчертана изразителност и интонация.
2. (образование) Механично или наизустено възпроизвеждане на текст или урок.
Ударение
рецити'ране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-ци-ти-ра-не
Род
среден
Мн. число
рецитирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рецитиране

(изкуство)
  • Конкурсът за рецитиране на Вазови стихове привлече много участници.
  • Нейното рецитиране беше толкова прочувствено, че публиката затихна.
(образование)
  • Учителят не искаше просто рецитиране на фактите, а тяхното осмисляне.
  • Спрях го по средата на монотонното рецитиране на правилата.

Антоними на рецитиране

Как се пише рецитиране

Думата се пише с е в първата сричка и и във втората и третата, следвайки корена на чуждицата.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:recitare
Произлиза от латинския глагол 'recitare' (чета на глас), навлязла в българския език чрез западноевропейските езици (немски 'rezitieren' или френски 'reciter'). Думата е отглаголно съществително от 'рецитирам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изразително рецитиране
  • конкурс за рецитиране
  • рецитиране на стихотворение