Енциклопения на българския език

четене

[ˈt͡ʃɛtɛnɛ]
Ударение
чѐтене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
че-те-не
Род
среден
Мн. число
четета (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Как се пише четене

Грешни изписвания: четине
Думата завършва на -ене, характерно окончание за отглаголни съществителни от глаголи на / (когато са с мека основа) или .

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чести
Произлиза от праславянския корен *čьstь (почитам, броя, чета). В съвременния език е отглаголно съществително от 'чета'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • четене с разбиране
  • скоростно четене
  • първо четене (в парламент)
Фразеологизми:
  • чета конско
  • чета между редовете

Популярни търсения и запитвания за четене