Енциклопения на българския език

декламиране

[dɛklɐˈmirɐnɛ]

декламиране значение:

1. (изкуство) Художествено произнасяне на литературно произведение (най-често поезия) с изразителна интонация и жест.
2. (преносно) Говорене с пресилен патос, гръмки фрази и неестествена приповдигнатост.
Ударение
декламѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дек-ла-ми-ра-не
Род
среден
Мн. число
декламирания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на декламиране

(изкуство)
  • Декламирането на стихотворения беше любимото занимание на децата.
  • Конкурс за художествено декламиране.
(преносно)
  • Остави това декламиране на патриотични лозунги и кажи какво мислиш наистина.
  • Политическото декламиране често прикрива липсата на реални действия.

Как се пише декламиране

Думата се изписва с е в първата сричка и и в наставката -ир-.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:declamare
Заемка чрез западноевропейските езици (френски 'déclamer', немски 'deklamieren') от латински 'declamare' (упражнявам се в красноречие, викам силно).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изразително декламиране
  • патетично декламиране
декламиране : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник