Енциклопения на българския език

импровизиране

[improviˈzirɐnɛ]

импровизиране значение:

1. (изкуство/общо) Създаване или изпълнение на нещо (музика, реч, действие) в момента, без предварителна подготовка.
2. (всекидневие) Използване на подръчни средства за справяне с неочаквана ситуация.
Ударение
импровизѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
им-про-ви-зи-ра-не
Род
среден
Мн. число
импровизирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на импровизиране

(изкуство/общо)
  • Джаз музикантите са известни със своето майсторско импровизиране.
  • Наложи се бързо импровизиране на сценарий за празника.
(всекидневие)
  • Ремонтът изискваше импровизиране, тъй като нямахме правилните инструменти.

Антоними на импровизиране

Как се пише импровизиране

Думата завършва на -не, като отглаголно съществително. Не се пише с -ие в края.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:improvisus
От латинското 'improvisus' (непредвиден, неочакван), през френски 'improviser'. Означава действие без предварителна подготовка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свободно импровизиране
  • способност за импровизиране