Енциклопения на българския език

рестриктивен

[rɛstrikˈtivɛn]

рестриктивен значение:

1. (право/политика) Който налага ограничения; ограничителен.
Ударение
рестриктѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
рес-трик-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
рестриктивни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рестриктивен

(право/политика)
  • Правителството прие нови рестриктивни мерки.
  • Този закон има силно рестриктивен характер спрямо пушенето на обществени места.

Синоними на рестриктивен

Антоними на рестриктивен

Как се пише рестриктивен

Пише се с е в първата сричка, следвайки латинския оригинал restrictio.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:restrictivus
Заемка от френски 'restrictif' или директно от къснолатински 'restrictivus', производно на 'restringere' (стягам, ограничавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • рестриктивна политика
  • рестриктивни мерки
  • рестриктивен режим