Енциклопения на българския език

забранителен

[zɐbrɐˈnitɛlɛn]

забранителен значение:

1. (Общо) Който съдържа, изразява или налага забрана; който служи за забраняване на нещо.
2. (Икономика (преносно)) Който е прекалено висок или строг, правещ достъпа до нещо невъзможен (най-често за цени, мита или такси).
Ударение
забранѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
за-бра-ни-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
забранителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на забранителен

(Общо)
  • На входа беше поставен голям забранителен знак.
  • Парламентът гласува нов забранителен режим за търговия с оръжие.
(Икономика (преносно))
  • Митата върху вноса на автомобили станаха забранителни.
  • Цената на билета е направо забранителна за обикновения зрител.

Синоними на забранителен

Как се пише забранителен

Думата се пише с двойно н само в женски и среден род и в множествено число (забранителна, забранително, забранителни), когато наставката е -нен. В случая наставката е -телен, затова няма удвояване. Променливото 'я' не се наблюдава тук.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:забраня
Образувано от глагола „забраня“ (от старобългарски *zabrani) + суфикс „-телен“, обозначаващ предназначение или свойство.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • забранителен знак
  • забранителен списък
  • забранителен режим
  • забранително мито