Енциклопения на българския език

ограничителен

[ogrɐnitʃitɛlɛn]

ограничителен значение:

1. (пряко) Който поставя граници, предели или условия; който ограничава действието или обхвата на нещо.
Ударение
ограничѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-гра-ни-чи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
ограничителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ограничителен

(пряко)
  • Въведоха се нови ограничителни мерки заради епидемията.
  • Този знак има ограничителен характер за скоростта на движение.

Синоними на ограничителен

Антоними на ограничителен

Как се пише ограничителен

Думата започва с о (представка о-). В наставката се пише е (-телен).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:граница
Произлиза от глагола 'огранича', който води началото си от корена 'гран-' (граница, предел) и наставката '-телен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ограничителна заповед
  • ограничителен режим
  • ограничителни мерки