Енциклопения на българския език

разрешителен

[rɐzrɛˈʃitɛlɛn]

разрешителен значение:

1. (администрация) Който съдържа или дава разрешение за извършване на определена дейност.
2. (рядко) Който служи за разрешаване (разплитане) на проблем или ситуация.
Ударение
разрешѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
раз-ре-ши-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
разрешителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разрешителен

(администрация)
  • Трябва да се въведе по-строг разрешителен режим за носене на оръжие.
  • Получихме разрешително писмо от общината.
(рядко)
  • Това беше разрешителен ход в сложната шахматна партия.

Синоними на разрешителен

Антоними на разрешителен

Как се пише разрешителен

Думата се пише с е във втората сричка (от решавам) и с и в наставката -ителен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:разрешити
Дериват на глагола 'разреша' (позволя, отвържа). Образуван с наставката за прилагателни имена '-телен', която обикновено индикира предназначение или способност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разрешителен режим
  • разрешително свидетелство
  • разрешителен документ