Енциклопения на българския език

възраждане

[vɐzˈraʒdɐnɛ]

възраждане значение:

1. (общо) Процес на възобновяване, съживяване или повторен разцвет на нещо, което е било западнало или забравено.
2. (история) Исторически период на духовен и политически подем на българския народ под османска власт (XVIII–XIX в.). Когато се отнася за периода, се пише с главна буква.
Ударение
възра̀ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-раж-да-не
Род
среден
Мн. число
възраждания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възраждане

(общо)
  • Наблюдаваме икономическо възраждане на района.
  • Възраждането на интереса към фолклора е похвално.
(история)
  • Паисий Хилендарски е първият будител на Българското възраждане.

Синоними на възраждане

Антоними на възраждане

Как се пише възраждане

Пише се с представка въз- и корен -ражд- (жд, не само ж). Когато означава историческата епоха, се пише с главна буква: Възраждане.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:възраждам
Отглаголно съществително от 'възраждам се'. Образувано от представка 'въз-' и корен 'раждам'. Калка на международни термини като Renaissance (френски).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Българско възраждане
  • духовно възраждане
  • културно възраждане