Енциклопения на българския език

резистентен

[rɛzisˈtɛntɛn]

резистентен значение:

1. (Медицина/Биология) Който притежава устойчивост към въздействието на външни агенти (вируси, бактерии, отрови) или лекарствени препарати (напр. антибиотици).
2. (Техника/Физика) Материал или конструкция, която издържа на определени физически или химически натоварвания без да се разруши.
Ударение
резистѐнтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ре-зис-тен-тен
Род
мъжки
Мн. число
резистентни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на резистентен

(Медицина/Биология)
  • Пациентът е развил инфекция, причинена от резистентен щам на бактерията.
  • Този сорт пшеница е резистентен към суша.
(Техника/Физика)
  • Покритието е водоустойчиво и резистентно на киселини.

Как се пише резистентен

Думата се пише с е във втората и третата сричка (-тен-), следвайки латинския оригинал resistens.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:resistens
От латинското причастие 'resistens', gen. 'resistentis', от глагола 'resistere' (противостоя, съпротивлявам се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • резистентен щам
  • инсулиново резистентен
  • лекарствено резистентен
резистентен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник