Енциклопения на българския език

чувствителен

[t͡ʃufstˈvitɛlɛn]

чувствителен значение:

1. (биология/физиология) Който има способността да усеща външни дразнения чрез сетивата си; възприемчив.
2. (психология) Който лесно се засяга, обижда или развълнува; емоционален.
3. (техника) Уред или апаратура, която реагира и на най-слабите въздействия или промени; прецизен.
4. (пряко/преносно) Който е достатъчно голям по размер или степен, за да бъде усетен; значителен, осезаем.
Ударение
чувствѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
чув-стви-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
чувствителни
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чувствителен

(биология/физиология)
  • Кожата на бебето е изключително чувствителна към слънчевите лъчи.
  • Зъбът стана чувствителен на студено след процедурата.
(психология)
  • Той е много чувствителен човек и приема критиката твърде лично.
  • Филмът разплака чувствителната публика.
(техника)
  • Сеизмографите са чувствителни уреди, които регистрират и най-леките трусове.
  • Микрофонът е много чувствителен и улавя дори шепот.
(пряко/преносно)
  • Фирмата претърпя чувствителни загуби през последното тримесечие.
  • Има чувствителна разлика между двете предложения.

Как се пише чувствителен

Пише се с 'в' след 'у' – чувствителен. Думата произлиза от корена чув (чувам, чувство). Проверката се прави с думи от същото гнездо, където звукът се чува ясно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чувьство
Произлиза от съществителното 'чувство' с прибавяне на наставката '-ителен', означаваща способност или качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чувствителна кожа
  • чувствителна тема
  • чувствителен удар
  • чувствителна натура
Фразеологизми:
  • не съм чувствителен (в смисъл на не ми пука)