Енциклопения на българския език

неустойчив

[nɛusˈtɔjt͡ʃif]

неустойчив значение:

1. (физика/техника) Който лесно губи равновесие, формата си или структурата си; който не е здрав или траен.
2. (преносно/психология) Който често променя мнението, чувствата или поведението си; непостоянен.
Ударение
неусто̀йчив
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-у-стой-чив
Род
мъжки
Мн. число
неустойчиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неустойчив

(физика/техника)
  • Конструкцията се оказа неустойчива при силен вятър.
  • Химическото съединение е неустойчиво на светлина.
(преносно/психология)
  • Той има неустойчив характер и често се колебае.
  • Времето през март е много неустойчиво.

Как се пише неустойчив

Пише се слято. Съдържа й (кратко и) пред съгласната ч.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:устойчив
Отрицателна форма на 'устойчив', от корена 'стой' (стоя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неустойчиво време
  • неустойчиво равновесие
  • неустойчив характер