възприемчив
[vɐspriɛmtʃif]
възприемчив значение:
1. (психология/педагогика) Който има способността бързо и лесно да усвоява знания, впечатления или умения.
2. (медицина/биология) Който лесно се поддава на въздействие (напр. на болести или влияния).
- Ударение
- възприѐмчив
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-при-ем-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възприемчиви
Примери за използване на възприемчив
(психология/педагогика)
- Децата са изключително възприемчиви към чужди езици в ранна възраст.
- Той е възприемчив ученик и напредва бързо в материала.
(медицина/биология)
- Организмът му е силно възприемчив към вирусни инфекции.
Антоними на възприемчив
Как се пише възприемчив
Пише се с 'ие' след 'р' (възприемчив).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възприемам
Производна дума от глагола 'възприемам' с наставка '-чив'. Коренът е сродни със старобългарското *jędti (взимам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- възприемчив ум
- възприемчива натура
Популярни търсения и запитвания за възприемчив
какво е възприемчив, възприемчив или възпремчив, възприемчив или възприемчиф, възприемчив или вазприемчив, възприемчив или възпрйемчив, възприемчив или възприемчйв, възпремчив или възприемчиф, възпремчив или вазприемчив, възпремчив или възпрйемчив, възпремчив или възприемчйв, възприемчиф или вазприемчив, възприемчиф или възпрйемчив, възприемчиф или възприемчйв, вазприемчив или възпрйемчив, вазприемчив или възприемчйв, възпрйемчив или възприемчйв