река
[rɛˈka]
река значение:
1. (география) Постоянен или сезонен воден поток с естествен произход, който тече в разработено от него корито и се влива в друг воден басейн.
2. (преносно) Голямо количество течност или множество от движещи се хора/обекти, наподобяващи течение.
- Ударение
- рекà
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- реки
Примери за използване на река
(география)
- Река Дунав е втората по дължина в Европа.
- Преминахме през моста над реката.
(преносно)
- По улиците се стече река от недоволни граждани.
- Кръвта шуртеше като река.
Как се пише река
Грешни изписвания: рика
Основната гласна е е. Проверката може да стане с формата за мн.ч. – реки, където ударението не пада върху окончанието, но коренът остава рек-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рѣка
Наследствена дума от праславянското *rěka, сродна с латинското *rivus* (поток) и санскритското *rayas* (течение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълноводна река
- корито на река
- река от хора
Фразеологизми:
- луд умора няма, само се поти
- през девет планини в десета
- вливам се в реката