Енциклопения на българския език

рана

[ˈranɐ]

рана значение:

1. (медицина) Нарушаване на целостта на кожата, лигавицата или тъканите на тялото, причинено от външно въздействие.
2. (преносно) Силна душевна болка, мъка или страдание.
Ударение
ра̀на
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ра-на
Род
женски
Мн. число
рани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рана

(медицина)
  • Лекарят проми дълбоката рана на крака му.
  • От раната течеше кръв.
(преносно)
  • Думите му отвориха стара рана в сърцето ѝ.
  • Времето лекува всички рани.

Как се пише рана

Грешни изписвания: ръна
Думата се пише с а. Няма особености.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рана
Наследствена дума от праславянското *rana, свързана с глаголи за удряне, сечене или биене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отворена рана
  • огнестрелна рана
  • прободна рана
  • душевна рана
Фразеологизми:
  • сипвам сол в раната
  • ближа си раните

Популярни търсения и запитвания за рана

рана : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник