Енциклопения на българския език

нараняване

[nɐrɐˈɲavɐnɛ]
Ударение
нараня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ра-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
наранявания
Докладвай грешка в описанието

Как се пише нараняване

Думата се изписва с променливо я. В тази позиция (преди сричка с гласна е или и, или в безударна позиция) променливото 'я' се запазва, тъй като коренът е 'ран' и глаголната основа е 'нараня'. Тук правилото за променливото 'я' не води до преминаване в 'е', защото е част от глаголна наставка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рана
Произлиза от глагола 'нараня', който е производен на съществителното 'рана' (старобългарски 'рана'). Наставката '-не' формира отглаголно съществително име, означаващо процес или резултат.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тежко нараняване
  • телесно нараняване
  • смъртоносно нараняване
  • емоционално нараняване