травма

[ˈtravmɐ]

травма значение:

1. (медицина) Физическо увреждане на тъкани или органи в тялото, предизвикано от външно въздействие (удар, изгаряне, нараняване).

2. (психология) Силно и болезнено психическо преживяване, което оставя трайни следи в съзнанието и емоционалното състояние на човека.

Ударение: тра̀вма
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: трав-ма
Род: женски
Мн. число: травми

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на травма

(медицина)

Пациентът е приет с тежка черепно-мозъчна травма.
Спортните травми често изискват продължителна рехабилитация.

(психология)

Загубата на родител в ранна възраст е сериозна психическа травма.
Тя се опитваше да преодолее травмата от войната.

Синоними на травма

нараняване, увреждане, рана, контузия, шок, сътресение, стрес

Антоними на травма

изцеление, здраве

Как се пише травма

Грешни изписвания: трафма, тръвма

Думата се пише с в (травма), въпреки че при изговор се чува [ф] поради обеззвучаването пред беззвучна съгласна или сонор. Проверка не е възможна чрез сродна дума, правописът е по етимологичен произход.

Етимология

Произход:Гръцки

Оригинална дума:τραῦμα

Заета от старогръцката дума τραῦμα (trauma), означаваща 'рана, нараняване'. В българския език навлиза през международната медицинска терминология.

Употреба

Чести словосъчетания:

черепно-мозъчна травма
психическа травма
производствена травма
несъвместима с живота травма