пустош
[ˈpustɔʃ]
пустош значение:
1. (география) Голямо, необработено, безлюдно и диво пространство; запустяло място.
2. (преносно) Състояние на вътрешна празнота, липса на чувства или идеи.
- Ударение
- пỳстош
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пус-тош
- Род
- женски
- Мн. число
- пустоши
Примери за използване на пустош
(география)
- Пътниците се изгубиха сред снежната пустош.
- След пожара гората се превърна в черна пустош.
(преносно)
- В душата му цареше пълна пустош след раздялата.
Синоними на пустош
Антоними на пустош
Как се пише пустош
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поустошъ
Произлиза от славянския корен *pust- (празен, пуст) и наставката -ош. Сродна с 'пуст', 'пустиня'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ледена пустош
- безлюдна пустош
- сред нищото и пустошта