Енциклопения на българския език

разправям

[rɐsˈpravjɐm]

разправям значение:

1. (пряко) Разказвам подробно за случка, събитие или човек; говоря, обяснявам.
2. (разговорно) Разпространявам слухове или информация.
3. (възвратно (разправям се)) Карам се, споря или имам неприятни отношения с някого; занимавам се с уреждането на проблем.
Ударение
разпрàвям
Част на речта
глагол
Сричкоделение
раз-пра-вям
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
разправям се
Видова двойка
разправя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разправям

(пряко)
  • Баба обичаше да ни разправя приказки до късно вечер.
  • Той постоянно разправя небивалици за пътуванията си.
(разговорно)
  • Хората в селото разправят, че ще строят нов мост.
(възвратно (разправям се))
  • Не ми се иска да се разправям с администрацията отново.
  • Цял ден се разправям с повредената кола.

Антоними на разправям

Как се пише разправям

Представката е раз- (пред звучна съгласна 'п' в корена се запазва 'з' само морфологично, но фонетично се обеззвучава; правописът изисква з). Окончанието е -ям за 1 л. ед.ч. (III спрежение).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:прав
От представка 'раз-' и глагола 'правя', но с етимологична връзка към 'прав', в смисъл на 'изправям', 'изяснявам', 'подреждам словесно'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разправям вицове
  • разправям се с някого
  • разправям надълго и нашироко
Фразеологизми:
  • разправям на вятъра