мълвя
[mɐlˈvʲa]
мълвя значение:
1. (общо) Говоря тихо, неясно или под носа си; шепна.
2. (поетично) Говоря бавно и спокойно; изричам.
- Ударение
- мълвя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- мъл-вя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на мълвя
(общо)
- Старицата мълвеше някаква молитва.
- Устните му мълвяха нежни думи.
(поетично)
- Тя мълвеше думите с особена тежест и тъга.
Как се пише мълвя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:млъв
Свързана със старобългарското съществително 'млъва' (шум, гълчава, вълнение). Значението е еволюирало от 'вдигам шум' към 'говоря' и по-специфично 'говоря тихо/неясно'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мълвя молитва
- без да мълвя