говоря
[ɡoˈvɔrʲɐ]
говоря значение:
1. (пряко) Притежавам способността да си служа с език; изказвам мисли чрез думи.
2. (комуникация) Водя разговор, общувам устно с някого.
3. (езикознание) Владея и използвам определен език.
- Ударение
- гово̀ря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- го-во-ря
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- говоря си
Примери за използване на говоря
(пряко)
- Детето вече говори.
- Не говори с пълна уста.
(комуникация)
- Вчера говорих с директора.
- Те говорят по телефона с часове.
(езикознание)
- Тя говори свободно френски и немски.
- Тук се говори на български.
Антоними на говоря
Как се пише говоря
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*govoriti
Наследена от праславянската форма *govoriti, свързана с *govorъ (шум, звуци, реч). Сродна с руското 'говорить' и сръбското 'говорити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- говоря високо
- говоря глупости
- говоря истината
- говоря наизуст
Фразеологизми:
- говоря на вятъра
- говоря на стената
- фактите говорят сами