карам
[ˈkarɐm]
карам значение:
1. (пряко) Управлявам превозно средство или животно, насочвайки движението му.
2. (общо) Принуждавам или заставям някого да извърши определено действие.
3. (разговорно) Прекарвам време, живея по определен начин или продължавам да съществувам в дадено състояние.
4. (с възвратно местоимение 'се') Викам на някого с гняв, хокам го, влизам в пререкание.
- Ударение
- ка̀рам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ка-рам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- карам се
Примери за използване на карам
(пряко)
- Той кара колата внимателно по заледения път.
- Овчарят кара стадото към реката.
(общо)
- Не ме карай да повтарям сто пъти едно и също!
- Обстоятелствата го караха да бърза.
(разговорно)
- Как я караш напоследък?
- Караме само на хляб и сирене.
(с възвратно местоимение 'се')
- Майката се кара на детето за счупената ваза.
- Двамата съседи постоянно се карат за оградата.
Синоними на карам
Антоними на карам
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:karati
От праславянското *karati (карам се, хокам, наказвам). В българския език значението се е разширило и изместило от 'хокам добитък, за да върви' към 'управлявам превозно средство' и 'заставям някого да върши нещо'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- карам кола
- карам колело
- карам ски
- карам се (на някого)
Фразеологизми:
- карам я през просото
- карам на мускули
- карам по терлици