разколник

[rɐsˈkɔlnik]

разколник значение:

1. (религия/политика) Човек, който предизвиква или участва в разцепление (разкол) в организация, най-често църква или политическа партия; отцепник.

Ударение: разкОлник
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: раз-кол-ник
Род: мъжки
Мн. число: разколници

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разколник

(религия/политика)

Разколниците отказаха да признаят властта на новия патриарх.
Обявиха го за разколник и го изключиха от партията.

Синоними на разколник

отцепник, схизматик, дисидент, еретик

Антоними на разколник

обединител, лоялист

Как се пише разколник

Грешни изписвания: расколник, ръзколник, разкулник, разколнйк

Представката е раз- (пред звучна съгласна или гласна, но тук пред беззвучна 'к' се пише 'з' по морфологичен принцип, макар да се чува като 'с'). Забележка: В руския език е раскольник, но в българския представката е раз-.

Етимология

Произход:Руски/Старобългарски

Оригинална дума:расколъ

Произлиза от съществителното 'разкол' (разделяне, разцепване), свързано с глагола 'коля' (цепя, удрям). Терминът се утвърждава в контекста на църковните разцепления.

Употреба

Чести словосъчетания:

църковен разколник
политически разколник

разколник