Енциклопения на българския език

обединител

[obɛdiˈnitɛɫ]

обединител значение:

1. (общо) Личност, група или фактор, който сплотява разпокъсани части, хора или територии в едно цяло.
Ударение
обединѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-бе-ди-ни-тел
Род
мъжки
Мн. число
обединители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обединител

(общо)
  • Хан Кубрат е считан за обединител на прабългарите в Стара Велика България.
  • Езикът е мощен обединител на нацията.

Синоними на обединител

Антоними на обединител

Как се пише обединител

Правописът следва корена 'един' (един-ен, об-един-явам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:обединя
От глагола 'обединя' + суфикс за деятел '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • народен обединител
  • велик обединител