отцепник
[otˈt͡sɛpnik]
отцепник значение:
1. (политика/общество) Лице, което се отделя от политическа партия, организация или група, обикновено поради несъгласие с ръководството или идеологията.
- Ударение
- отцèпник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-цеп-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отцепници
Примери за използване на отцепник
(политика/общество)
- Група отцепници формираха нова парламентарна фракция.
- Партията изключи всички отцепници след скандалния вот.
Синоними на отцепник
Антоними на отцепник
Как се пише отцепник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:отцепя
Образувано от глагола 'отцепя' (отделя част от цялото) с наставката '-ник'. В политически и обществен контекст се утвърждава като термин за човек, напуснал организация.
Употреба
Чести словосъчетания:
- партиен отцепник
- политически отцепник
- група отцепници