дисидент

[disiˈdɛnt]

дисидент значение:

1. (политика) Човек, който открито изразява несъгласие с официалната идеология или политика на властта (обикновено в тоталитарна държава) и бива преследван за убежденията си.

2. (религия) Отцепник от господстващо вероизповедание (историческо значение).

Ударение: дисидѐнт
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ди-си-дент
Род: мъжки
Мн. число: дисиденти

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дисидент

(политика)

Писателят беше известен дисидент по време на комунистическия режим.
Група дисиденти организираха нелегален протест.

(религия)

Религиозните дисиденти бяха прогонени от кралството.

Синоними на дисидент

инакомислещ, опозиционер, протестър, отцепник, еретик

Антоними на дисидент

конформист, поддръжник

Как се пише дисидент

Грешни изписвания: десидент, диседент, дйсидент, дисйдент

Думата се пише с две и в първите две срички (от лат. dissidere) и завършва на -ент.

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:dissidens

От латински *dissidens* (несъгласен, противоречащ), сегашно деятелно причастие на *dissidere* (седя настрана, не съм съгласен). Терминът придобива широка популярност през XX век за описване на опозиционери в тоталитарни режими.

Употреба

Чести словосъчетания:

политически дисидент
известен дисидент

дисидент