еретик
[ɛrɛˈtik]
еретик значение:
1. (религия) Човек, който изповядва ерес; отстъпник от официалната църковна догма.
2. (преносно) Човек, чиито възгледи се отклоняват от общоприетите норми или господстващата идеология в дадена област (наука, изкуство, политика).
- Ударение
- еретѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-ре-тик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- еретици
Примери за използване на еретик
(религия)
- През Средновековието всеки обявен за еретик е бил преследван от Инквизицията.
- Богомилите са били считани за еретици от официалната църква.
(преносно)
- В научните среди той беше еретик, защото отхвърляше установените теории.
- Политически еретик.
Синоними на еретик
Антоними на еретик
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:hairetikós
От старогръцки αἱρετικός (hairetikós) – 'способен да избира', откъдето и 'склонен към ерес', чрез латинското haereticus.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изгорен като еретик
- обявявам за еретик