разобличаване
[rɐzobliˈt͡ʃavɐnɛ]
разобличаване значение:
1. (общо) Действие по разкриване на нечия тайна, измама, престъпление или неморално поведение; изваждане на истината наяве.
- Ударение
- разоблича'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-зоб-ли-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разобличавания
Примери за използване на разобличаване
(общо)
- Журналистическото разследване доведе до разобличаване на корупционната схема.
- Той се страхуваше от публично разобличаване.
Синоними на разобличаване
Антоними на разобличаване
Как се пише разобличаване
Грешни изписвания: разоблечаване, ръзобличаване, разубличаване, разоблйчаване, разобличъване, разобличавъне
Коренът на думата е свързан с 'лик', а не с 'облекло', затова се пише и (разобличаване), а не 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:облик
Произлиза от глагола 'разобличавам', който е образуван с представката 'раз-' (за отнемане/премахване) и корен, свързан с 'облик/лице'. Буквално означава 'сваляне на маската' или 'показване на истинския лик'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно разобличаване
- публично разобличаване
Популярни търсения и запитвания за разобличаване
какво е разобличаване, разобличаване или разоблечаване, разобличаване или ръзобличаване, разобличаване или разубличаване, разобличаване или разоблйчаване, разобличаване или разобличъване, разобличаване или разобличавъне, разоблечаване или ръзобличаване, разоблечаване или разубличаване, разоблечаване или разоблйчаване, разоблечаване или разобличъване, разоблечаване или разобличавъне, ръзобличаване или разубличаване, ръзобличаване или разоблйчаване, ръзобличаване или разобличъване, ръзобличаване или разобличавъне, разубличаване или разоблйчаване, разубличаване или разобличъване, разубличаване или разобличавъне, разоблйчаване или разобличъване, разоблйчаване или разобличавъне, разобличъване или разобличавъне