Енциклопения на българския език

сдобряване

[zdobˈrʲavɐnɛ]

сдобряване значение:

1. (пряко) Възстановяване на добри отношения след караница, конфликт или вражда.
Ударение
сдобря̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сдоб-ря-ва-не
Род
среден
Мн. число
сдобрявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сдобряване

(пряко)
  • След дългия скандал, сдобряването им беше емоционално.
  • Подаръкът беше жест за сдобряване.

Синоними на сдобряване

Антоними на сдобряване

Как се пише сдобряване

Пише се с начално 'с', въпреки че се чува 'з' (асимилация по звучност пред 'д'). Представката е 'с-', а не 'з-'. Проверката се прави с формата 'добър'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:добър
Произлиза от прилагателното 'добър'. Глаголът 'сдобря' се образува с префикс 'с-' (за съвместност/завършеност) и корен 'добр'. Звукът 'с' се озвучава в 'з' при изговор пред звучна съгласна, но правописно остава 'с'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опит за сдобряване
  • знак на сдобряване