Енциклопения на българския език

разгаряне

[rɐzgarʲɐnɛ]

разгаряне значение:

1. (пряко) Засилване на горенето на огън; процес, при който огънят обхваща повече материал и гори по-силно.
2. (преносно) Засилване, изостряне на чувство, конфликт или спор.
Ударение
разга̀ряне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-га-ря-не
Род
среден
Мн. число
разгаряния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разгаряне

(пряко)
  • Разгарянето на камината отне време заради влажните дърва.
  • Вятърът спомогна за бързото разгаряне на пожара.
(преносно)
  • Наблюдавахме разгарянето на стар конфликт между съседите.
  • Разгарянето на любовта им беше бурно и страстно.

Антоними на разгаряне

Как се пише разгаряне

Думата се пише с 'я' в суфикса на несвършения вид, който е ударен в глаголната форма, но при съществителното ударението обикновено пада върху коренната гласна или суфикса.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:горѣти
От глагола 'разгарям'. Коренът е общославянски, свързан с горенето.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • постепенно разгаряне
  • разгаряне на страсти
  • разгаряне на война