пламване
[pl'amvɐnɛ]
- Ударение
- пла̀мване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- плам-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- пламвания
- Вид
- несвършен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пламы
От съществителното 'пламък' -> глагол 'пламвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- внезапно пламване
- пламване от срам