Енциклопения на българския език

потушаване

[potuˈʃavanɛ]

потушаване значение:

1. (пряко) Действието по гасене на пожар или огън до пълното му прекратяване.
2. (преносно) Насилствено прекратяване на бунт, въстание или безредици; потискане.
3. (преносно) Успокояване или премахване на силно чувство, болка или конфликт.
Ударение
потуша̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ту-ша-ва-не
Род
среден
Мн. число
потушавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на потушаване

(пряко)
  • Пожарникарите работиха цяла нощ за потушаването на горския пожар.
(преносно)
  • Армията беше изпратена за потушаване на безредиците в столицата.
  • Потушаването на Априлското въстание е трагичен момент в историята.
(преносно)
  • Взе лекарство за потушаване на болката.
  • Усилията за потушаване на напрежението между двете страни не дадоха резултат.

Как се пише потушаване

Като отглаголно съществително завършва на -не. Формите на -ни са за множествено число (потушавания).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:потуша
Отглаголно съществително име от глагола 'потушавам' (несвършен вид). Коренът 'туш' е свързан с угасване (срв. 'туширам', но в смисъл на гасене, задушаване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • потушаване на пожар
  • потушаване на бунт
  • потушаване на въстание
  • потушаване на конфликт