Енциклопения на българския език

неподчинение

[nɛpot͡ʃiˈnɛniɛ]

неподчинение значение:

1. (общо) Отказ да се изпълни нареждане, заповед или установено правило; липса на покорство.
2. (политика) Форма на протест, изразяваща се в съзнателен отказ да се спазват определени закони или разпоредби на властта.
Ударение
неподчинѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-под-чи-не-ни-е
Род
среден
Мн. число
неподчинения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неподчинение

(общо)
  • Войникът беше наказан строго за своето неподчинение пред командира.
  • В класа цареше пълно неподчинение към новия учител.
(политика)
  • Организаторите призоваха към масово гражданско неподчинение.

Антоними на неподчинение

Как се пише неподчинение

Думата се пише слято, тъй като е съществително име, образувано с отрицателната частица не-, когато с нея се образува нова дума с противоположно значение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:подчинение
Образувано чрез префиксация с отрицателната частица 'не-' към съществителното 'подчинение'. Коренът е свързан със старобългарската дума 'чинъ' (ред, порядък).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гражданско неподчинение
  • открито неподчинение
  • системно неподчинение
неподчинение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник