въставане
[vɐˈstavanɛ]
въставане значение:
1. (политика) Процесът на вдигане на бунт или въоръжена борба срещу властта.
2. (остаряло) Действието на изправяне на крака; ставане.
- Ударение
- въста̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въ-ста-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- въставания
Примери за използване на въставане
(политика)
- Масовото въставане на населението изненада управниците.
- Въставането срещу тиранията се считаше за свещен дълг.
(остаряло)
- При неговото въставане от стола всички замълчаха.
Синоними на въставане
Антоними на въставане
Как се пише въставане
Думата се пише с ъс (въставане), тъй като коренът е ста-, а представката въ- (или фонетична промяна на въз+с -> въс).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въстати
Отглаголно съществително от 'въставам' (несвършен вид на 'въстана').
Употреба
Чести словосъчетания:
- всенародно въставане