Енциклопения на българския език

метеж

[mɛtɛʃ]

метеж значение:

1. (политика) Въоръжен бунт или масово безредие, насочено срещу установената власт.
2. (преносно) Силно вълнение, хаос или душевна смут (поетична употреба).
Ударение
метѐж
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-теж
Род
мъжки
Мн. число
метежи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на метеж

(политика)
  • Армията потуши избухналия метеж в столицата.
  • Организаторите на метежа бяха заловени.
(преносно)
  • В душата му настана истински метеж от чувства.
  • Метежът на стихиите плашеше моряците.

Антоними на метеж

Как се пише метеж

Грешни изписвания: митеж, метеш
Думата завършва на звучна съгласна ж, което се проверява чрез формата за множествено число: метежи.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мятежь
От старобългарски 'мѧтежь', свързано с глагола 'мѧсти' (бъркам, смущавам). Коренът носи идеята за хаос, бъркотия, размирица.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • военен метеж
  • кървав метеж
  • потушавам метеж

Популярни търсения и запитвания за метеж