пълзя
[pɐlˈzʲa]
пълзя значение:
1. (биология) Движа се, като влача тялото си по повърхността (за влечуги, червеи и др.) или като използвам ръце и крака (за бебета, хора).
2. (преносно) Движа се много бавно (за превозни средства, време).
3. (ботаника) За растение – разпростирам стъблата си по земята или се увивам около опора.
4. (преносно) За слухове, страх или чувства – разпространявам се постепенно и неусетно.
- Ударение
- пълзя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- пъл-зя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- пропълзя
Примери за използване на пълзя
(биология)
- Змията бавно пълзеше през тревата.
- Бебето вече се научи да пълзи.
(преносно)
- Колите пълзяха в задръстването.
- Времето пълзеше мъчително бавно.
(ботаника)
- Бръшлянът пълзи по каменната стена.
(преносно)
- Страхът започна да пълзи в сърцата им.
- Из града пълзяха злокобни слухове.
Синоними на пълзя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плъзати
Свързано с праслав. *pъlzati (движа се по корем). Има общ корен с думи като 'плъзгам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълзя по корем
- пълзящи растения
- пълзяща инфлация
Фразеологизми:
- пълзя в краката на някого