Енциклопения на българския език

тичам

[ˈtit͡ʃɐm]

тичам значение:

1. (пряко) Движа се бързо, като се оттласквам с крака от земята така, че за момент тялото е във въздуха; бягам.
2. (преносно) Старая се да уредя нещо чрез ходене по различни инстанции или грижа за някого.
Ударение
тѝчам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ти-чам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тичам

(пряко)
  • Децата тичат весело по поляната.
  • Трябва да тичам, за да хвана автобуса.
(преносно)
  • Цял ден тичам по болници за документи.
  • Тя тича около болния си баща.

Антоними на тичам

Как се пише тичам

Грешни изписвания: тичем, тйчам, тичъм
Глаголът е от III спрежение (основна гласна 'а'). В 1 л., ед.ч. окончанието е (тичам), а в 1 л., мн.ч. е -ме (тичаме).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*tek-
Произлиза от итеративна форма на корена *tek- (теча, движа се бързо), свързана със старобългарското 'тешти' (теча). Първоначалното значение е свързано с бързо движение, подобно на поток.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тичам за здраве
  • тичам по задачи
  • времето тича
Фразеологизми:
  • тичам като луд
  • тичам по акъла на някого