Енциклопения на българския език

лазя

[ˈlazʲɐ]

лазя значение:

1. (пряко) Придвижвам се бавно с цялото тяло, допряно до повърхността (за влечуги, насекоми) или на четири крака (за животни и малки деца).
2. (ботаника) За растение — стъблото му се увива или се стеле по земята или по опора.
3. (преносно) Движа се много бавно, едва-едва.
Ударение
ла̀зя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ла-зя
Мн. число
лазят
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лазя

(пряко)
  • Бебето вече лази из цялата стая.
  • Змията лазеше безшумно в тревата.
(ботаника)
  • Бръшлянът лази по старата каменна стена.
(преносно)
  • Времето лазеше мъчително бавно, докато чакахме резултатите.

Антоними на лазя

Как се пише лазя

Грешни изписвания: лаза, лазъ, лъзя
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. окончанието е -я/-ят (лазя, лазят), а не -а/-ат, тъй като основната гласна е 'и' (лазиш).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*laziti
Наследствена дума от праславянския корен *laziti, който е свързан с движение ниско до земята. Сродна със староиндийското laŋghati (прескача, качва се) и литовското lipti (качвам се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лазя по нервите
  • лазя на четири крака
Фразеологизми:
  • лазя по нервите
лазя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник