вила
[ˈvilɐ]
вила значение:
1. (архитектура) Луксозна еднофамилна къща с двор, обикновено извън града или в курортно място, използвана за почивка.
2. (земеделие) Селскостопански инструмент с дълга дръжка и метална част с два или повече остри зъба, използван за събиране на сено или слама.
3. (митология) В славянската митология – женски дух, подобен на самодива, който живее в планините и горите.
- Ударение
- вѝла
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ви-ла
- Род
- женски
- Мн. число
- вили
Примери за използване на вила
(архитектура)
- Те купиха красива вила на брега на морето.
- Римската вила е била център на селскостопанско имение.
(земеделие)
- Селянинът събираше сеното с вила.
- Заби вилата в купата със слама.
(митология)
- Според легендата, вилите танцуват на поляните при пълнолуние.
Антоними на вила
Как се пише вила
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:villa
Омоним. Значението 'къща' произлиза от латинското 'villa' (извънградска къща, имение). Значението 'инструмент' е със славянски произход (старобългарски 'вила'), свързано с глагола 'вия' (извивам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вила на морето
- вила за гости
- планинска вила
- желязна вила