пръчица
[ˈprɤt͡ʃit͡sɐ]
пръчица значение:
1. (пряко) Малка, тънка пръчка.
2. (кулинария) Прибор за хранене, използван в източноазиатската кухня (обикновено в чифт).
3. (биология/медицина) Вид фоторецепторна клетка в ретината на окото, отговорна за зрението при слаба светлина (периферно и нощно зрение).
4. (микробиология) Бактерия с удължена, цилиндрична форма (бацил).
5. (фолклор/фантастика) Инструмент за правене на магии.
- Ударение
- пръ̀чица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пръ-чи-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- пръчици
Примери за използване на пръчица
(пряко)
- Детето си играеше с дървена пръчица в пясъка.
(кулинария)
- Тя се научи да яде суши с пръчици.
(биология/медицина)
- Пръчиците в окото са много по-чувствителни към светлината от колбичките.
(микробиология)
- Коковата пръчица е причинител на коклюш.
(фолклор/фантастика)
- Феята размаха вълшебната си пръчица.
Антоними на пръчица
Как се пише пръчица
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пръть
Умалителна форма на 'пръчка'. Коренът е свързан със старобългарското 'пръть' (клонче, вейка).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вълшебна пръчица
- китайски пръчици
- барабанни пръчици
Фразеологизми:
- като с вълшебна пръчица