клечка
[ˈklɛt͡ʃkɐ]
клечка значение:
1. (пряко) Малко, тънко и сухо парче дърво; вейка.
2. (бит) Тънка дървена пръчица с възпламеняващо се вещество на върха; кибрит.
3. (бит) Тънка пръчица за почистване на зъби.
4. (преносно/разговорно) Човек с високо служебно положение, влияние или власт.
- Ударение
- клѐчка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- клеч-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- клечки
Примери за използване на клечка
(пряко)
- Събрахме сухи клечки, за да запалим огъня.
- Птицата носеше клечка в човката си за гнездото.
(бит)
- Драсна клечка кибрит и запали цигарата.
(бит)
- След вечеря си поиска клечка за зъби.
(преносно/разговорно)
- Той се смята за голяма клечка в министерството.
Синоними на клечка
Антоними на клечка
Как се пише клечка
Грешни изписвания: клечкъ
Пише се с е в корена. При произнасяне ударението пада на първата сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клек/кол
Умалително съществително. Произлиза от корен, свързан с 'кол', 'клек' (дървесен вид) или праславянското *kъlъ (нещо, което боде), преминало през форми като 'клеч'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- клечка кибрит
- клечка за зъби
- клечка за уши
Фразеологизми:
- голяма клечка
- теглим клечката
- като клечка