Енциклопения на българския език

колбичка

[ˈkɔɫbit͡ʃkɐ]

колбичка значение:

1. (химия) Малък стъклен съд с тясно гърло (колба), използван в лабораторната практика.
2. (техника) Стъкленият балон на електрическа крушка (в умалителна форма).
Ударение
ко̀лбичка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кол-бич-ка
Род
женски
Мн. число
колбички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на колбичка

(химия)
  • Студентът внимателно наля разтвора в мерителната колбичка.
  • Върху спиртника вреше течност в малка колбичка.
(техника)
  • Колбичката на лампичката за елха се счупи.

Синоними на колбичка

Как се пише колбичка

Грешни изписвания: колбечка, кулбичка, колбйчка
Думата се пише с гласна и в умалителната наставка -ичка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:колба
Умалителна форма на 'колба', заета от немски (Kolben).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мерителна колбичка
  • стъклена колбичка
колбичка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник