вейка
[ˈvɛjkɐ]
вейка значение:
1. (ботаника) Тънка, гъвкава клонка на дърво или храст.
2. (преносно) Много слаб, тънък човек.
- Ударение
- вѐйка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вей-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- вейки
Примери за използване на вейка
(ботаника)
- Вятърът люлееше тънките вейки на върбата.
- Птицата кацна на една суха вейка.
(преносно)
- След боледуването беше станала като вейка.
- Той е една вейка, вятърът ще го отвее.
Антоними на вейка
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вея
Произлиза от глагола 'вея' (духам, развявам). Наставката '-ка' оформя съществително, означаващо нещо леко, което вятърът лесно поклаща.
Употреба
Чести словосъчетания:
- суха вейка
- като вейка
Фразеологизми:
- треперя като вейка