Енциклопения на българския език

пропукване

[proˈpukvɐnɛ]

пропукване значение:

1. (техника/строителство) Появяване на пукнатини в структурата на нещо твърдо (стена, лед, стъкло).
2. (преносно) Поява на слабост, несигурност или разрив в отношения, система или защита.
Ударение
пропу́кване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-пук-ва-не
Род
среден
Мн. число
пропуквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пропукване

(техника/строителство)
  • Вследствие на земетресението се наблюдава пропукване на носещите греди.
  • Чу се силно пропукване на леда под краката им.
(преносно)
  • Забелязва се пропукване в доверието между партньорите.
  • Икономическата криза доведе до пропукване в банковата система.

Как се пише пропукване

Думата завършва на -не, характерно за отглаголните съществителни в среден род. Коренната гласна е у (пук).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѫкати
Отглаголно съществително от 'пропуквам се', с корен 'пук-' (звукоподражателен произход).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пропукване на леда
  • пропукване в отношенията
  • пропукване на системата
пропукване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник